Вечна светлина
Когато си отиват дните, 
пух от лебед се стопява,
въздишките отлитат,
и белите чадъри се
затварят,
снегът помръква,
и сърцето на деня изтича,
спиците на колелата изпращяват,
вазите са лъскави парчета,
глухарчетата кихат за раздяла,
и празни са зелените им дръжки,
и светлината
само си остава цяла.
Из стихосбирката "Сътворение" от Нина Миндова