Като кораб с въжета корави
 е животът в открито море.
Като Ноев ковчег е изправен,
същността на брега да съзре.
Но не спира стихийният ад
и, затворен сред морската шир,
този кораб, на злато богат,
е отхвърлян жестоко безспир.
Упорито отново потегля,
по вълните изписва следи
и звънти като сребърна кегла,
от небето му светят звезди.